Тука вече е тъмно.
Нямам сили не мога да вдигна тежестта.
Не става без теб...
Плача за младостта си.
Процъфтяха розите ми.
Аз от отдавна съм изгоряла.
Това което виждате са пепелта ми.
Отвържете вече въжето, измориха се ръцете ми.
Този живот е мой.
Този живот е мой.
Идва някой ден, когато прегръщаш себе си.
Виж вчера свърши, трябва да свикнеш с това.
Днес каквото правиш.
Правиш го за себе си, само за себе си.
Хвърлят кал първо, когато видят слънцето.
И аз разбрах когато проумях.
И да паднеш нищо няма да ти стане, когато можеш да се изправиш.
Всички се отиват приятелю, не се натъжавай според мене...