Не ме интересува лятото –
отиде си, проклетото.
Сега – нелепо изоставена –
със себе си тъгувам.
Не ме интересува слънцето –
заключило се, клетото –
от тая невъзможна облачност,
от есен боледувам.
(×2):
Не знам къде, къде да се спася
от твоето „обичам те“.
Не знам къде, къде да се спася от теб.
Не ме интересуват думите,
които недочаках.
Сега дъждът измива болката
в очите ми разплакани.
Не ме интересува вятърът,
вратата ми затръшнал.
Не ме интересува смисълът
на твоето завръщане.
(×2):
Не знам къде, къде да се спася
от твоето „обичам те“.
Не знам къде, къде да се спася от теб.
Не знам къде, къде да се спася.
Не знам къде, къде да се спася от теб.
Не знам къде, къде да се спася
от твоето „обичам те“.
Не знам къде, къде да се спася от теб. (×2)