Нефрит и коприна, любовта мила
жива ми е рана,
конеца на болката в моето сърце
бродира всеки ден.
Спиш ли, дали си тъжен като мен?
Докато морето сега е твой бряг.
Като мен…
Търся те, будя те…
Ръцете ти хладни…
Тук съм, а живея без надежда.
Спиш ли, дали си тъжен като мен?
Докато морето сега е твоят бряг.
Хей, сълзици, броеници…
Морето ти е постеля.
Ти премина навсякъде,
само при мен не искаш да дойдеш отново.
Аз още умирам, душата си божия не жаля.
От началото… обичам те… завинаги.
Поне веднъж да ти кажа какво ми е в неделя,
когато утрото ме дочаква без теб.
Хей, сълзици, броеници…
Морето ти е постеля…
Преминал си всички страни,
само аз…
Душата божия не жаля…
Болят недрата като сърцевина…
Че животът ме напуска…
Боли в недрата на сърцето…
Че животът ме оставя…