Винаги плача във влака към дома.
Гледайки света отвън, преди знаех,
че веднага щом стигна там
и трябва да си вървя.
А годините минават, дори не знам къде съм била.
В едно премигване, може всичко да се окаже сън.
Но трябва да намеря някое място,
което да нарека свой дом.
А веднага щом стигна там
и трябва да си вървя.
С две ръце, предопределени да променят земята –
точно както прави реката, точно както прави реката.
Разсъмва се отново и аз трябва да си отида –
да отмина като реката.
Съвсем сама, като реката.
И пейзажът се е променил, откакто последно бях тук.
Някои хора остават, а други изчезват.
Но аз винаги ще помня
тази част от мен.
И не мога да не се запитам
как изобщо ще си замина.
С две ръце, предопределени да променят земята –
точно както прави реката, точно както прави реката.
Разсъмва се отново и аз трябва да си отида –
да отмина като реката.
Съвсем сама, като реката.
С две ръце, предопределени да променят земята –
точно както прави реката, точно както прави реката.
Разсъмва се отново и аз трябва да си отида –
да отмина като реката.
Съвсем сама, като реката.
Затова запазвам в бутилка шума на вятъра в дърветата,
последвам солта във въздуха, надолу към морето.
Точно както прави реката.
Точно както прави реката.