Jsi mrtvá sezóna [Bulgarian translation]

Час нощен,

час познание,

когато звездите

се разлетят в небето като рой пчели

и разкъсат небосвода като студен неон

онези горящи

и целебни думи

като покаяние.

Ти си мъртъв сезон,

мъртъв до отчаяние.

Ти си мъртъв сезон –

първият и последният.

Ти си вятър на плажа

и аз се предавам.

Камъчето за щастие,

теменугите след дъжда

връщам ти обратно,

давам ти обратно.

Ти си мъртъв сезон,

хоругва без войска.

Вече не си стражата

на стъпките ми, която ме брани.

Момичешките огърлици,

коледните иглици

връщам ти обратно,

дъха на летните урви.

Като скитница умира любовта

и търси сух кът.

Когато сълзите на безсънните нощи

се сливат в едно течение,

в него се давя, любов моя,

и не хвърляш веслото.

Вече знам

туптенето на очакването,

преди да забие отново

зовът на пролетта.

Ти си мъртъв сезон –

първият и последният.

Ти си вятър на плажа

и аз се предавам.

Камъчето за щастие,

теменугите след дъжда

връщам ти обратно,

давам ти обратно.

Ти си мъртъв сезон,

хоругва без войска.

Вече не си стражата

на стъпките ми, която ме брани.

Момичешките огърлици,

коледните иглици

връщам ти обратно,

дъха на летните урви.

Какво се случва с любовта?

Къде се губи?

Може би птици

ще я отнесат към планините…