Онази нощ, когато бях далеч
ти ме викаше нали,
но твоят глас не стигаше до мен
заглушен от чужди лъжи.
И от болка пиян,
те проклех за това,
че отново съм сам
и боли любовта.
Припев:
Боли и ръцете си мразя аз,
защото друга прегръщах с тях
и до кръв прехапвам устни пак за това,
че не целуват отново теб.
Жива рана за мене вече си,
жива рана в мене боли.
Сълзите ти да видя не можах,
ослепен от блясък фалшив,
изгубен бях, по-вятъра вървях,
и не знаех, че мен чакаш ти.