Тази тъмна сила тъй ме е склонила,
че на друга казваш, казваш мила.
В нощите и дните живея със сълзите.
Само плача за мечтите.
Припев:
Знам душата много страда,
от сърце, със жива рана.
Но любов сега не прося -
кръста си сама ще нося.
Ти си тръгна с друга, с мен не се сбогува.
Е, кажи, дали си струва?
Няма ги мечтите, пусти са ми дните.
Само черна сила в мен се е стаила.
Няма я и мойта лястовица бяла.
Тя далече е отлетяла.