Езерото има твоето ухание и твоя вкус.
Усещам го, щом потопя в него лице.
Спомените ме горят като слънце,
спомените, като лава горещи,
затова бягам от тях всяка нощ.
Въздухът се изпълва със светлина докрай.
Дори не знаеш колко много, колко много ми липсваш.
Спомените ме горят като слънце,
спомените, като лава горещи,
затова бягам от тях всяка нощ.
Езерото има твоето ухание и твоя вкус.
Усещам го, щом потопя в него лице.
(×2):
Спомените ме горят като слънце,
спомените, като лава горещи,
затова бягам от тях всяка нощ.
Следвам следите на пръстите ти
и плътта ми си спомня за теб.
Езерото има твоето ухание и твоя вкус, и твоя вкус, и твоя вкус…
Когато си мисля за теб,
тогава си само мой, (Следвам следите)
свободна съм от заблуждения, (на пръстите ти,)
но увита с нишките на спомените. (на пръстите ти)
Езерото има твоето ухание и твоя вкус, и твоя вкус, и твоя вкус…
Когато си мисля за теб, (и плътта ми,)
тогава си само мой,
само мой, (и плътта ми)
само мой, (си спомня за теб,)
свободна съм, (за теб.)
свободна съм от заблуждения.
Следвам следите на пръстите ти, на пръстите ти.
Когато си мисля за теб… (×6)