Всяка сутрин ми беше топло и ми стана студено.
И буйният шум ме ухапа по ухото.
И се питам, кога ще порасна?
И имам ли въобще съвест?
Не искам всяка сутрин отново
да съжалявам за снощи.
Всяка сутрин стомахът ми се оплаква,
а огледалото ми говори виновно.
А главата ми задава хиляди въпроси
и полека става нетърпелива.
Не искам всяка утрин отново
да съжалявам за снощи.
Бих искал всяка сутрин отново
за теб да сънувам.
Всяка сутрин гледам през прозореца.
Все някога трябва да изляза там,
Не искам всяка утрин отново
да съжалявам за снощи.
Бих искал всяка сутрин отново
за теб да сънувам.