Есента е тук и аз си пиша в дневничето –
думите са шарени листа под пейката.
Есента е тук и слънцето грее в клепачите ми,
само сегиз-тогиз барабанѝ с палката си.
Есента и тук и мръзне, мръзне кутренцето ми,
затова го скривам в дланта ти.
Есента е тук, така че ще си налеем по чашка –
не е проблем, че е неочаквано.
Повярвай ми
и ще идем заедно във Витлеем1
малко по-рано;
Магдалина ни се смее.
(×2):
Есента е тук!
На прага на зимата сме.
Есента е тук и аз си пиша в дневничето –
изреченията са шарени листа от Реноар.
Есента е тук и слънцето в ожънатите полета
грее сегиз-тогиз; вдига се бяла пара.
Есента е тук и щипе, щипе бузите ми,
а аз се крия от сутрешния мраз.
Есента е тук и все така си пиша в дневничето –
като разказвач на приказки вървя подир нея.
Повярвай ми
и ще идем заедно във Витлеем
малко по-рано;
Магдалина ни се смее.
(×2):
Есента е тук!
На прага на зимата сме.
Правим вълшебства!
Есента е тук!
На прага на зимата сме.
Танцуваме!
Есента е тук!
На прага на зимата сме.
Есента е тук!
1. Půjdem' spolu do Betléma („Ще идем заедно във Витлеем“) е чешка коледна песен.