Аз съм все същият,
когото познаваше,
този, същият,
който те вълнуваше.
Аз съм все същият,
когото желаеше,
който, противно на себе си,
те разочарова.
Аз съм все същият,
когото обичаше.
Не по-добър, но не и по-лош
и със същото сърце, макар че ти би могла да прецениш това,
преливащо от нежност и непохватност.
Аз съм все същият за теб.
Аз съм все същият,
когото познаваше,
който днес,
признава, че се чувства изгубен.
Аз съм все същият,
когото желаеше,
който понася наказанието си
като нещастник.
Аз съм все същият,
когото обичаше,
който ти се кълне, че не се е променил.
Аз съм все същият,
когото обичаше.
Аз съм все същият,
когото познаваше,
Този същият,
в когото ти вярваше.
Аз съм все същият,
когото желаеше.
За него ти си
единственото спасение.
Аз съм все същият,
когото обичаше.
Не по-добър, но не и по-лош,
и със същото сърце, макар че ти би могла да прецениш това,
преливащо от нежност и непохватност.
Аз съм все същият за теб.
Аз съм все същият,
когото познаваше,
който днес
признава, че се чувства изгубен.
Аз съм все същият,
когото желаеше,
който понася наказанието си
като нещастник.
Аз съм все същият,
когото обичаше,
който ти се кълне, че не се е променил.
Аз съм все същият,
когото обичаше.
Понеже аз съм все същият,
когото познаваше,
който днес
признава, че се чувства изгубен.
Аз съм все същият,
когото желаеше,
който поставя в краката ти разголената си душа.
Аз съм все същият,
когото обичаше,
който ти се кълне,
че не се е променил.
Аз съм все същият, когото
Аз съм все същият, когото
Аз съм все същият, когото обичаше.