Джаки ме напусна в една студена, тъмна нощ,
Казвайки ми, че ще си бъде в къщи,
Прекоси морето за сто години,
Оставяйки ме сам
И аз бях мъртъв в продължение на 20 години.
Отмивах пясъка
С моите призрачни сълзи,
Претърсвайки пристанищата заради моят Джаки, О-о.
Помня деня, когато млад мъж дойде.
Той каза: „Твоят Джаки си отиде.
Ние се загубихме в дъжда.”
И аз побягнах към плажа
И легнах на пясъка.
„Много грешиш” си казах,
А те се взираха в пясъка.
„Този човек* познава това море
Като петте си пръста.
Той ще се върне някой ден
И ще ти се присмива.”
И аз чаках през цялото време
Да се върне моят мъж,
Да хвана ръцете му в своите
И да ме поведе надалеч,
Към невиждани брегове.
Отмивах пясъка
С моите солени сълзи,
Претърсвайки брега
През всичките тези години.
И аз ще кръстосвам вечно морето,
Докато не намеря моят Джаки, О-о.
Докато не намеря моят Джаки, О-о.
Докато не намеря моят Джаки, О-о.
Джаки, О-о.
Джаки, О-о.
Джаки, О-о.