Какво ли не говориха
За теб, клетата ми,
Даже куче не би яло
От такава помия.
Те говореха, че най-накрая
Си го докарала в сънищата ни.
Говореха, че най ти харесва
Начина, по който пропадам.
Какво ли не говорят и сега
За теб, клетата ми.
Това вече не е
Нито завист ни ревност.
То е нещо повече от това,
За някои е лек, за други дрога.
Знам, че има в това
Малко истина и малко съдба
Припев:
Но не мисли, че пия, аз и не смея,
Напълно трезвен умирам.