Обичам те,
душо, която си
в моето сърце,
във всеки мой жест.
Обичам те,
големи мой инате,
в миговете, когато
е все по-лошо и по-лошо.
Обичам те,
тъга, която си
в моите очи,
в написания стих.
Обичам те,
сила, която ми казваш
да се боря
срещу еднообразието на случващото се.
Обичам те
и няма да престана да те обичам,
докато зората
измива нощта като петно,
докато денят,
ясен като твоя образ,
ми казва
да остана още с теб.