Já o něm vím své [Bulgarian translation]

Петра:

Не говорѝ за него с такова дребнаво благоразумие –

той за мен е от голям по-голям.

Даже дъждовните седмици ми прави по-приятни

с думи, които изрича и без глас.

Беззащитна като марионетка върху хамак,

губя почва под краката си в мига, в който той

ми се обясни в любов чрез намеци.

Познаваш го по-добре, обаче и аз знам своето.

Хана: Той сам ми каза.

Петра: Сам ми го каза.

Хана: „Аз съм какъвто съм“.

Петра: „Какъвто съм, такъв съм“.

Хана: Защо да се обзалагаме за него?

Заедно: Бъркаш се за него.

Хана: Той на един дъх може да каже

„Ти си моят рай“ и „Сбогом“.

Петра: Даже и походката му е красиво ленива.

Заедно: Знам своето за него.

Хана:

Не е съвсем глупав, нито пък е най-бедният –

има всичко, което може да се желае у един мъж.

Сам себе си сигурно би се прегърнал,

ако в прегръдките му не съм аз.

Хана: Усмихва се в огледалото с крайчеца на устните си.

Петра: Пита ме, пита ме с усмивка какво знам за него.

Хана: Целият иска сам да се целуне – което е зле.

Петра: Колко красиво ме гледа…

Хана: Иска лавър, но не си въобразява неща.

Петра: Може би вече не си въобразява неща.

Хана: Не може да осъзнае…

Заедно: …че аз, и аз знам своето.

Хана: Той сам ми каза.

Петра: Сам ми го каза.

Хана: „Аз съм какъвто съм“.

Петра: „Какъвто съм, такъв съм“.

Хана: Защо да се обзалагаме за него?

Заедно: Бъркам се за него.

Заедно:

Едно обаче знам –

че той е моето всичко,

че той е моят идеал;

ще се радвам той да продължи да е мой.

Хана: Като него и аз

съм каквато съм.

Петра: Като теб и аз днес…

Заедно: …се бъркам за него.

Петра: Защо на един дъх може да каже

„Ти си моят рай“…

Хана: …и „Сбогом“…

Петра: И пак походката му е красиво ленива.

Хана: Знам своето за него.

Петра: Ами ако сега ни бърка една с друга?

Заедно:

Знам своето за него.