Петра:
Не говорѝ за него с такова дребнаво благоразумие –
той за мен е от голям по-голям.
Даже дъждовните седмици ми прави по-приятни
с думи, които изрича и без глас.
Беззащитна като марионетка върху хамак,
губя почва под краката си в мига, в който той
ми се обясни в любов чрез намеци.
Познаваш го по-добре, обаче и аз знам своето.
Хана: Той сам ми каза.
Петра: Сам ми го каза.
Хана: „Аз съм какъвто съм“.
Петра: „Какъвто съм, такъв съм“.
Хана: Защо да се обзалагаме за него?
Заедно: Бъркаш се за него.
Хана: Той на един дъх може да каже
„Ти си моят рай“ и „Сбогом“.
Петра: Даже и походката му е красиво ленива.
Заедно: Знам своето за него.
Хана:
Не е съвсем глупав, нито пък е най-бедният –
има всичко, което може да се желае у един мъж.
Сам себе си сигурно би се прегърнал,
ако в прегръдките му не съм аз.
Хана: Усмихва се в огледалото с крайчеца на устните си.
Петра: Пита ме, пита ме с усмивка какво знам за него.
Хана: Целият иска сам да се целуне – което е зле.
Петра: Колко красиво ме гледа…
Хана: Иска лавър, но не си въобразява неща.
Петра: Може би вече не си въобразява неща.
Хана: Не може да осъзнае…
Заедно: …че аз, и аз знам своето.
Хана: Той сам ми каза.
Петра: Сам ми го каза.
Хана: „Аз съм какъвто съм“.
Петра: „Какъвто съм, такъв съм“.
Хана: Защо да се обзалагаме за него?
Заедно: Бъркам се за него.
Заедно:
Едно обаче знам –
че той е моето всичко,
че той е моят идеал;
ще се радвам той да продължи да е мой.
Хана: Като него и аз
съм каквато съм.
Петра: Като теб и аз днес…
Заедно: …се бъркам за него.
Петра: Защо на един дъх може да каже
„Ти си моят рай“…
Хана: …и „Сбогом“…
Петра: И пак походката му е красиво ленива.
Хана: Знам своето за него.
Петра: Ами ако сега ни бърка една с друга?
Заедно:
Знам своето за него.