Къде ходиш да се скриеш, любов,
щом те прогонят двама от душата си?
Къде ходиш да се скриеш, любов,
щом прекрачат те ранена
и вече не си вила най-любима?
Кой те иска и кой те знае след това?
Вратите, вече отварям вратите на своя дом –
ела и служи на една отдавна посърнала душа.
Аз те знам, аз те знам и вратата ми е отдавна отворена
докрай, докрай, докрай.
Аз те знам, аз те знам и вратата ми е отдавна отворена
докрай, докрай, докрай.
Къде ходиш да се скриеш, красавице,
щом те заедно двама стъпчат?
Къде ходиш да се скриеш, красавице,
щом вече не приличаш на себе си
и вече не си вила най-любима?
Кой те иска и кой те знае след това?
Вратите, вече отварям вратите на своя дом –
ела и служи на една отдавна посърнала душа.
Аз те знам, аз те знам и вратата ми е отдавна отворена
докрай, докрай, докрай.
(×2):
Аз те знам, аз те знам и вратата ми е отдавна отворена
докрай, докрай, докрай.