J'arrive pas [Bulgarian translation]

Не умея

Не умея нищо друго, освен да линея отвътре.

И да чувствам всичко, с нежност, всички искрено- гневни действия.

Които дремят и в същото време не затварят очи никога.

Ароматът на враждебните ни съществувания и гневът на хората ме гложди силно.

Не умея да изглеждам истинска.

Когато горчивите мисли сграбчват сърцето ми,

подхлъзват ме, оставяйки място единствено за вцепенение, за бедност откъм чувства.

Крадат всяка моя възможност да се почувствам щастлива, изпълвайки ме с ужас

от празнотата, която може да бъде заменена само от още удари от живота.

Опитвам се да не плача за света, който ми прилича на убиец.

Онзи свят и неговото пагубно самочувствие, които опияняват с безсмислици.

Опитвам се да удържа победа над себе си и да започна да се надявам, че светът ще се промени.

Че нашите празни души отново ще се събудят и ще се осмелят да избягат.

Да избягат от бездействието чрез осъзнати действия,

така че всеки от зъбците на часовника да стане важен и да се почувства отговорен за съдбата си.

И за съдбата на този красив свят, който разцъфва пред очите ни.

И за съдбата на онези деца без хляб и за съдбата на онези деца, които плюскат като невидели,

И за съдбата на онези властни хора, които оставят земята да се разкъсва на парченца,

които ще я захвърлят болна и които разкъсват дори нашата плът.

Онази болна консумация, която се създава изкуствено,

разраства всеки ден трагедията под носовете ни.

Забързаността на живота редуцира и малкото ни празни разговори,

на които ние се съгласяваме с равнодушно вдигане на рамене като послушни овчици.

Не умея нищо друго, освен да линея отвътре.

И да чувствам всичко, нежна и крехка, всички искрено- гневни действия.

Които дремят и в същото време не затварят очи никога.

Ароматът на враждебните ни съществувания и гневът на хората ме гложди силно.

Не умея да изглеждам истинска.

Когато горчивите мисли сграбчват сърцето ми,

подхлъзват ме, оставяйки място единствено за вцепенение, за бедност откъм чувства.

Крадат всяка моя възможност да се почувствам щастлива, изпълвайки ме с ужас

от празнотата, която може да бъде заменена само от още удари от живота.

Не трябва да дарявам никого с власт над себе си.

Така само бих им разрешила да ме стъпчат с измамните си богохулства.

Ако някой ден ме хванат, то ще е, защото съм престанала да вярвам.

И ще струвам дори по- малко от отровата, която те изхвърлят.

Погрижете се, не изоставяйте моята градина от надежди и очаквания.

Пийте от душата ми и засявайте семенцата ѝ до края.

Цялата любов, която изливам с дъждовете на невинността си -

нея завещавам на вас, на вас - зъбците от часовниковия механизъм.

Не умея нищо друго, освен да линея отвътре.