Бърза смяна на емоции
ме заливат и ме опияняват.
И, дори тези излюзии
да ме откъснат от здравия разум...
Тогава - нека съм луда! Луда! Луда!
Цветовете играят в очите ми.
И ще играят и още повече занапред.
Желанията веят косите ми
и навлизат дълбото в мен,
крещейки: „ Аз живея! Живея! Живея!“
Обичам, отново обичам!
Обичам, отново обичам.
И се учудвам на това всеки ден.
И се учудвам на това всеки ден.
Обичам, отново обичам!
Обичам, отново обичам.
Без никаква обвързаност,
без каквато и да било обвързаност.
Отново открих дефиниция за себе си.
Дори вие да решите, че тя е детска и неоснователна.
Ставам воин на светлината!
Аз бях и ще бъда и занапред най- силната сред събратята си!
Аз съзирам и променят най- лошото в света.
Аз вярвам! Вярвам! Вярвам!
И без никакъв фалш
аз пея в един глас с всички.
Нека всички обединим тези наши гласове,
за да бъдем чути най- накрая.
А гласът ми, това си ти! Ти! Ти!
Обичам, отново обичам!
Обичам, отново обичам.
И се учудвам на това всеки ден.
И се учудвам на това всеки ден.
Обичам, отново обичам!
Обичам, отново обичам.
Без никаква обвързаност,
без каквато и да било обвързаност.
Сключвам нова сделка със себе си -
дори и да решите, че тя е детска и нелогична.
Мисля, че вече е станало ясно -
тази песен не е лесна за пеене,
защото има толкова много хора на земята,
които се сломяват под тежестта ѝ.
Те се крият надълбоко
в твърдите си черупки и се самоунищожават в тях.
Човек се затваря между четирите стени,
с единствената надежда да не е толкова раним.
Това е играта на света.
И се чудя на него всеки ден.
Това е сделката на света...