Изворче мое… [Izvorče moe…] lyrics

Ти ми каза:

– Обичам природата.

Ти ми каза:

– Копнея за природата.

Ти ми каза:

– Води ме в природата!

Господи,

какво не бих дал,

за да бъда с природата вечно!

А то значи

да бъда със тебе.

Аз извора чист обожавам,

водата, бълбукаща влюбено.

Аз тревицата мека прегръщам,

целувам ѝ устните тичинки.

Аз бягам след облака сребърен,

сълзите му в длани събирам…

Ти –

изворче мое бълбукащо,

тревица дъхтяща под мене,

сълза върху моята риза…

Бъди ми,

бъди ми ти всичко!

*

Ти ми каза:

– Да живеем с природата,

като птиците да живеем!

Да лягаме вечер с тревите,

с тревите да се изправяме

под мури и папрати диви…

Ти –

муричка моя трептяща,

милвана денем от слънце,

копнееща нощем за ласка…

Ти си лудо, мое момиче!

И хиляди пъти си права.

*

Ние не сме свръхчовеци,

нито божествени гении.

А гениите са също

от плът

и от кръв сътворени.

Ние със теб сме връстници

на сезони,

пространства,

открития.

Ние със тебе се сливаме

с въздуха,

слизащ от Витоша,

и със вълната край Камчия.

С вятъра ние се сливаме,

с тихия дъжд,

синевата.

Снежинки поглъщаме ние,

газим

води заледени.

Умираме ние наесен

и раждаме се повторно

с ледовете гърмящи

и пъпките на чинара…

Ние –

мезони

от общата

всеобхватна материя.

*

Ти ми каза:

– Ние сме всичко –

топлия бриз на Созопол,

мурите ласкави в Пирина

и залеза нежен,

и изгрева…

Ние сме всичко със тебе.

Две птици в гората сме ние.

Глухарчета две и снежинки…

Да, ние сме всичко със тебе –

земя,

зажадняла за семе

и страстен вик на елени…

*

Човеко,

ти, който поникваш

от дъх на вода

и на билки,

ти, който

на майчино мляко

мириса

носиш до гроба –

усещаш ли тоя неистов,

несекващ

вик

на кръвта ни?

Човеко,

приятелю мой!…

*

Ти ми каза:

– Така ще е вечно,

додето сме живи със тебе.

Ще мръзнат дърветата

зиме,

ще зеленеят

напролет

и пак ще умират наесен.

Ние ще бъдем със тебе

две неотлъчни дървета,

един за друг приковани

ние ще бъдем със тебе…

*

Ти –

изворче мое бълбукащо,

тревица дъхтяща под мене,

сълза върху моята риза…