Ти – изворче мое бълбукащо,
единствено тебе обичам,
в безкрайната звездна вселена
бъди ми ти всичко, бъди ми ти всичко, бъди ми!
Аз извора чист обожавам,
водата, бълбукаща звънко.
Тревицата мека прегръщам,
целувам ѝ устните тичинки.
Аз бягам след облака влюбен,
сълзите му в длани събирам,
сълзите му в длани събирам, събирам, събирам…
Отлитат край нас в синевата
сезони, пространства, космичност,
ний двамата с тебе се сливаме
със въздуха, слизащ от Витоша.
Ний двамата с тебе се сливаме
със тихия бриз на Созопол,
със залеза тих, със залеза тих на Пирѝна.
Ти – изворче мое бълбукащо,
тревица дъхтяща под мене,
ти – изворче мое бълбукащо,
сълза върху моята риза…
Ти – изворче мое бълбукащо,
единствено тебе обичам,
в безкрайната звездна вселена
бъди ми ти всичко, бъди ми ти всичко, бъди ми!
Ще мръзнат дърветата зиме
и пак ще разцъфнат напролет.
А ние ще бъдем със тебе
навеки две стръкчета влюбени.
А ние ще бъдем със тебе,
навеки със теб неразделни
във цялата звездна, във цялата звездна вселена.
Ти – изворче мое бълбукащо,
тревица трептяща под мене,
ти – изворче мое бълбукащо,
сълза върху моята риза…
Ти – изворче мое бълбукащо,
единствено тебе обичам,
в безкрайната звездна вселена
бъди ми ти всичко, бъди ми ти всичко, бъди ми!
Ти – изворче мое бълбукащо,
тревица, трептяща под мене,
ти – изворче мое бълбукащо,
сълза върху моята риза…
Ти – изворче мое бълбукащо,
единствено тебе обичам,
в безкрайната звездна вселена
бъди ми ти всичко, бъди ми ти всичко, бъди ми!