Извинете, че влизам така без чукане
като някакъв нощен нахал.
На артиста, знаете, хич не му пука
и за никой не му е жал.
Бях наблизо и ето, тъй, на минаване,
ще приседна до вас по палто.
Вижте, вече навън зазорява,
а вие не спите – защо?
Аз и друг път така из вашата улица
съм хвърчала по тъмни дела.
Не с очите си спомням, а помня със пулса
и най-стръмните стъпала.
Но защо ли, защо ли не ми се е случвало
да се спъна пред вашия вход?
Знам, отвън ми оставяхте винаги ключа
и ме чакахте цял живот.
Трябва мярка във всяко очакване –
вие май прекалихте с това.
Впрочем всичките сте еднакви
и от вас ме боли глава.
Вече е късно, идва утрото есенно
с шизофренната суета.
Пак ще се срещнем в някои песни,
ако ви ги пусне тя.
И простете, че влязох така неканена
като някакъв нощен нахал,
но сега не ми е до възпитание
и за себе си ми е жал.
(×2):
Трябва мярка във всяко очакване –
вие май прекалихте с това.
Впрочем всичките сте еднакви
и от вас ме боли глава.
Впрочем всичките сте еднакви
и от вас ме боли глава.