Погълна уличният мрак
последни стъпки, нечий смях.
Затръшна вятърът врати.
От години все така
аз съм след концерт сама
и разговарям с празните места.
Нали са като мен добри –
крият всякакви съдби.
Аз съм част от нежността,
с мен си тръгват у дома,
с мен се радват и живеят.
Мен ми стига и това –
с мен да вярват, че в света
с песента ще оцелеят.
Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
(×2):
И ако отмина,
пак след мен ще има
музика, която да звучи.
Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина,
пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина,
пак след мен ще има
музика, която да звучи, да звучи, да звучи.