Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба голяма,
на твойта радост и печал.
Издигах ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.
И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научил
това, което съм изпял.
И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.
Незнаен нека си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реката губи име,
когато стигне до море.