Изповед [Izpoved]

Помниш ли още кратките нощи, миналите дни

как на този свят бяхме сами,

как един до друг вървяхме с теб без дъх почти?

Момичето бях аз, момчето беше ти.

Помниш ли горещите думи, казвани без глас?

Момчето беше ти, момичето бях аз.

Как ни раздели съдбата, и до днес не знам.

Тежко е, нали, щом останем сами.

Всеки ден след мечтите пътувам,

всеки ден мислено аз те целувам.

Може би само в нощите къси,

може би ще те срещам в съня си.

Някой ден навярно ще дойдеш, ще се върнеш тук.

Чакам само теб, теб и никой друг.

Някой ден – дори не зная, утре или днес –

спри до моя праг, без да чукаш, влез.

Как ни раздели съдбата, и до днес не знам.

Тежко е, нали, щом останем сами.

(×2):

Всеки ден след мечтите пътувам,

всеки ден мислено аз те целувам.

Може би само в нощите къси,

може би ще те срещам в съня си.