И в най-дъждовните ни дни неотменими
в градините навлезе любовта.
Нима наивни още има, още има
да вярват неотклонно в любовта?
Измислица – и ний си я създадохме,
и може би по-първата бях аз.
Как глупаво и смешно ѝ се радвахме
и вярвахме, че вечно ще е в нас!
Навярно сме били ний други хора
и толкова наивни сме били,
щом можехме тъй дълго да говорим
под стрехите и дъжд да ни вали.
Измислица – и ний си я създадохме,
и може би по-първата бях аз.
Как глупаво и смешно ѝ се радвахме
и вярвахме, че вечно ще е в нас!
Наивни сме били, но нека, нека
все пак благословена да е любовта –
щом има сили да роди човека,
измислица не може да е тя.