Измислица [Izmislica] lyrics

И в най-дъждовните ни дни неотменими

в градините навлезе любовта.

Нима наивни още има, още има

да вярват неотклонно в любовта?

Измислица – и ний си я създадохме,

и може би по-първата бях аз.

Как глупаво и смешно ѝ се радвахме

и вярвахме, че вечно ще е в нас!

Навярно сме били ний други хора

и толкова наивни сме били,

щом можехме тъй дълго да говорим

под стрехите и дъжд да ни вали.

Измислица – и ний си я създадохме,

и може би по-първата бях аз.

Как глупаво и смешно ѝ се радвахме

и вярвахме, че вечно ще е в нас!

Наивни сме били, но нека, нека

все пак благословена да е любовта –

щом има сили да роди човека,

измислица не може да е тя.