Мислех, че няма край любовта,
беше измама, и тя излбледня.
Две безразлични, празни очи
гледат през мен, а сърцето мълчи.
Как? Как ли стигнахме до тук?
Как всичко се превърна в измамa?
Една измама беше любовта голяма.
Една измама с много лица.
И вече няма, нищо във сърцето няма.
Остана само празна душа.
Ти ме осъди със празна душа,
в пламък студен сега да горя.
Сянката бледа на любовта,
беше измама и тя избледня.
Как? Как ли стигнахме до тук?
Как всичко се превърна в измамa?