Тишина открива в мене болката,
тишина окъпа стара истина,
а морето пак измива две очи
сълзите солени да изпепели.
Пясъкът шепти, че твоя съм била
вчера, днес, сега – завинаги една.
(×2):
Прегърни ме, прегърни ме,
ще бъда вечно твоя, прегърни ме!
Подари ми, подари ми
една изгаряща любов докрай.
Думите се впускат нежно в струните,
дланите запалиха китарите
и се ражда песен – нека е за теб,
нека е за теб – нали си част от мен.
И за обичта, и целия ни свят
слънцето и бога днес да разберат.
(×2):
Прегърни ме, прегърни ме,
ще бъда вечно твоя, прегърни ме!
Подари ми, подари ми
една изгаряща любов докрай.
Една изгаряща любов докрай.
(×2):
Прегърни ме, прегърни ме,
ще бъда вечно твоя, прегърни ме!
Подари ми, подари ми
една изгаряща любов докрай.
Една изгаряща любов докрай.