Всички нощи с теб прекарах,
своите грехове скъпо платих.
Три дни бяха достатъчни
усмивката ти да стане чужда съдба.
Дали името ми насън произнасяш?
Колко си ми нужен дали усещаш?
Всяко мое желание знаеш само ти,
последно знам с теб си тръгвам.
Издайнико, издайнико,
дай да видя твоето лице.
Дори да не ми кажеш ''Здравей'',
обърни се поне за малко.
Тази нощ любов ми трябва,
ти ме интересуваш.
Защо криеш своето лице,
издайнико, издайнико?
Ако само малко сили можех да събера,
хиляди сълзи по вятъра бих изпратила.
Дъждът мислите да ти напомни,
за нашата любов да ти напомни.
Дали името ми насън произнасяш?
Колко си ми нужен дали усещаш?
Всяко мое желание знаеш само ти,
последно знам с теб си тръгвам.