Животе мой [Živote moy] lyrics

Къде изчезна добротата?

Измислица ли беше тя?

Или пък приказка, която

не съществува на света?

Край мене тя довчера беше

усмивка, поглед, топла длан.

Стопи ли я кошмара днешен

в света от злото завладян?

Животе мой, какво ти носиш?

Защо от мъка разлюлян

светът е пак окаян просяк,

прострял за милостиня длан?

Животе мой, какво ми носиш?

Защо от мъка разлюлян

светът е пак окаян просяк,

прострял за милостиня длан?

Наоколо ми – бедни, гладни.

Свят и нещастен, и голям.

Душата само – хляб грамаден

все още мога да му дам.

Но той със присмех гледа в нея.

Какво пък! Тайно се теша:

все някога ще огладнее

светът и за троха душа.

Животе мой, какво ти носиш?

Защо от мъка разлюлян

светът е пак окаян просяк,

прострял за милостиня длан?

Животе мой, какво ми носиш?

Защо от мъка разлюлян

светът е пак окаян просяк,

прострял за милостиня длан?