Спри, мое сърце,
само за миг спри да обичаш!
В твоя бяг неспирно ще тичаш
да търсиш пак любов, любов.
Не, няма да дам нито за миг
нито за миг, нито за миг
къс от слънцето, нито за миг,
огнен къс от нашата обич
да гасне в скръб, да гасне в скръб!
Ти летиш, земя, в своя вечен път.
Моите дни нека със теб летят.
Животът продължава,
аз няма, няма да бъда сам,
сам, сам преживях (Eдин живот…)
прилив и отлив (Eдин живот…)
във един живот. (Eдин живот…)
Срещах аз изплашени птици,
с тях търсих брод,
към тебе светъл брод.
Не, няма да дам,
няма да дам нито за миг
къс от слънцето,
огнен къс от нашата обич
да гасне в скръб, да гасне в скръб!
Ти летиш, земя, в своя вечен път.
Моите дни нека със теб летят.
Животът продължава,
аз няма, няма да бъда сам,
сам, сам преживях (Eдин живот…)
прилив и отлив (Eдин живот…)
във един живот. (Eдин живот…)
Срещах аз изплашени птици,
с тях търсих брод,
към тебе светъл брод.
Спри, мое сърце, мое сърце,
само за миг, мое сърце, спри да обичаш, мое сърце!
В твоя бяг неспирно ще тичаш
да търсиш пак любов, любов.