Ами ако никога повече не целуна устните ти,
Или не усетя допира на нежните ти прегръдки,
Как бих продължила да живея?
Без теб няма място, което да нарека свое.
Знам, че някой ден любовта ще те доведе пак при мен,
Но дотогава сърцето ми ще е празно.
Затова трябва да вярвам,
Че някъде там ти мислиш за мен.
Докато не те пусна да си ходиш,
Докато не си кажем следващото „Здравей”
Това не е сбогом.
Докато не те видя отново
Аз ще бъда точно тук, помнейки, че
Когато и ако времето е на наша страна
Няма да бъдат проливани сълзи.
Каквото и да се случи от тука нататък,
Има нещо, което не мога да отрека –
Това не е сбогом.
Ти мислеше, че ще бъда достатъчно силна, за да се справя
И да се изправя, когато завали.
Но р толкова трудно да си силен,
Когато някой ти липсва от толкова дълго.
Знам, че е въпрос на време,
Но чакането е толкова дълго, не издържам.
Защо не дадеш най-доброто от себе си,
За да поправиш разбитото ми сърце?