Islak Kelebek [Bulgarian translation]

Една сутрин ще се събудиш сама

Няма да чуеш онзи глас край леглото си

Една сутрин ще се случи да се събудиш

Ще го разбереш, между четири стени

В края на краищата си сама

Сама и ще останеш

Цветята в сърцето ти ще увехнат и ще окапят

В края на краищата си сама

Сама и ще останеш

Пролетта по лицето ти ще пожълтее и ще си отиде

И една сутрин, в студените обятия на самотата

От сън, който не можеш да опишеш, не можеш да разкажеш

Събуждаш се съвсем сама

Слънцето, както преди те целува, блести по миглите ти

И когато дъждовете вече не могат да пречистят сърцата ни

И когато Бог вече не може да ни прости

Когато не можем да обичаме, когато не можем да говорим

С коя песен ще се приспиваме ние, дете

Сърцето ми, една мокра пеперуда

Как лети към теб

Как не ме слуша

В края на краищата времето

Е убиец на едно дете

Но как само минава

Как не те изтрива

И отвътре и от вън

Самият живот лъжовен

Как само се върти светът

Как не се връща назад

По ръцете ти, по лицето ти - лъжа

Следите от една приказка

Как само ти повярва

Как само отново умира

Сърцето ми, една мокра пеперуда

Как само ти повярва

Как само отново умира.