Пускат децата рой балони
горе в небето да летят,
вихър безгрижен да ги гони
вредом по тоя пъстър свят.
Светли, прозрачни и въздушни,
леки, по-леки от перо,
един облак бял ще ги люшне
в слънчева люлка от сребро.
Искам да литна също горе,
искам да бъда като тях
и над безкрайните простори
нека се носи моя смях.
Нека ме вее буен вятър,
нещо обаче ми тежи –
една обич тук, на земята,
здраво и силно ме държи.
Ах, безспир,
синя шир,
мамиш ме ти!
Аз протягам две ръце,
гледам твоето лице,
давам ти едно сърце,
което за теб ще тупти.
Ах, безспир,
синя шир,
мамиш ме ти,
но държат ме две ръце,
гледа ме едно лице,
вика ме едно сърце,
което за мене тупти.
Нека ме вее буен вятър,
нещо обаче ми тежи –
една обич тук, на земята,
здраво и силно ме държи.
Ах, безспир,
синя шир,
мамиш ме ти,
но държат ме две ръце,
гледа ме едно лице,
вика ме едно сърце,
което за мене тупти.
Пускат децата рой балони
горе в небето да летят,
вятър безгрижен да ги гони
вредом по тоя пъстър свят,
по пъстрия свят. (×4)