Има нещо, което помага на света да върви напред
сред този взрив на шумове,
твърде много гръмотевици и малко светци,
и ден с ден не си прилича, както е сега;
изглежда, че вчерашният ден е близо,
докато е всъщност вече загубен.
Стремим се да не отстъпваме пред вълните на съдбата,
опитваме се да събудим усмивка върху лицето на дете.
Болките изсъхват,
съжаленията остават голи,
миговете се крадат
от играта на часовете.
Аз не зная къде,
но все пак знам, че сред милиони хора –
подли, побъркани и развратени,
предадени от терзанията и обидите –
сред безименните отмъщения
любовта още я има.
Аз не зная къде,
но съм сигурна, че за всяко разстояние
има вече уговорена среща,
покана за скоро виждане,
има една движеща се надежда,
но не зная къде.
Нашето време е изгубило всякакъв помен от себе си,
разпилява късчета живот
и е дребнаво и нечестно.
Свободата не иска да плати подкупите,
но съзнанието бива изнудено,
така че плащаш и стискаш зъби.
Стремим се да браним завоюваното място,
борим се да не загубим спечеления с пот хляб.
Болките изсъхват,
съжаленията остават голи,
миговете се крадат
от играта на часовете.
Аз не зная къде,
но все пак знам, че сред милиони хора –
подли, побъркани и развратени,
предадени от терзанията и обидите –
сред безименните отмъщения
любовта още я има.
Аз не зная къде,
но знам със сигурност, че отвъд бурното море
там някъде,
зашеметено и уморено, плава уважението,
търси правилната посока,
но къде е то – кой знае.
Не зная къде,
не зная как и не зная кога,
но знам единствено, че все още тупти
сърцето
на човечеството.