Винаги някой следва вятъра
неотлъчно като хвърчило
и се променя всеки сезон,
но не, не и аз.
Винаги някой в любовта
разкрива всичко наяве –
що за подла постъпка!
Не, не и аз!
Не! Така не ми харесва,
защото твърдо вярвам,
че така, както и вчера,
още утре
сред клоните на дървото
ново цвете ще разцъфти.
Все повече слънцето ще блести
и ще можеш да се сгрееш и ти,
а отдалеч ще се върне любовта,
ще ни докосне тя
и от нея някой ден ще се роди
дете, което ще изкрещи: „Не и аз!“
Винаги някой говори много,
но не казва нищо –
колко е умен само!
Но не, не и аз.
Винаги някой се изненадва,
че времето минава,
но не се предава, а продължава да расте.
Е, не и аз!
Не! Така не ми харесва,
защото твърдо вярвам,
че така, както и вчера,
още утре
сред клоните на дървото
ново цвете ще разцъфти.
Все повече слънцето ще блести
и ще можеш да се сгрееш и ти,
а отдалеч ще се върне любовта,
ще ни обгърне тя
и от нея някой ден ще се роди
дете, което ще изкрещи: „Не и аз!“
Любовта ще се завърне,
ще ни обгърне тя
и от нея някой ден ще се роди
дете, което ще изкрещи: „Не и аз!“