Мога да те чуя, но няма
Някой си търсят белята, а други не
Има хиляди причини да не обръщам внимание
Да пренебрегна шепота ти, който бих искала да изчезне
Ти не си глас, а просто шум в ушите ми
И ако те чувах, а аз не те, боя се, че решението ми вече е взето
Всички, които някога съм обичала са тук между тези стени
Съжалявам, тайна сирено, но заглушавам виковете ти
Преживях своето приключение, не се нуждая от нищо ново
Страх ме е за това, което рискувам, ако те последвам
В непознатото, в непознатото
В непознатото
Какво искаш? Понеже ме държиш будна
За да ме разсейваш ли си тук, за да направя голяма грешка?
Или си някой някъде там, който е поне малко като мен?
Който дълбоко в себе си знае, че не съм на мястото си?
Всеки ден е малко по труден от предишния, осещайки как силата ми нараства
Не знаеш ли, че част от мен копнее да отиде
В непознатото, в непознатото
В непознатото
Там ли си? Познаваш ли ме?
Усещаш ли ме? Можеш ли да ми покажеш?
Къде отиваш? Не ме оставяй сама
Как да те последвам в непознатото?