Звезда далечна е любовта.
Сочи ни пътя към дома.
А слънцето е светлина.
Как огрява над всички дела.
Говоря, но бягат думите сякаш
вятърът ги отнася далеч.
Но как това се е случило с нас?
Как да си кажем всичко на глас?
Дали ще можем да задържим
смеха във нас и напред да вървим?
Стени от лед със гръм се рушат. (С гръм се рушат)
Сякаш не стъпвам и сякаш летя.
Да разпръснем без страх любовта
по цялата земя! (х4)