В капана на есента, погребан отдолу под листата
За ехото на лятото плачейки тихо
Потъвайки все по-дълбоко в духовното море
Рисувайки болката с пастели през призмата на нейните гробищни очи
В нощта ние навлизаме, с рани широко отворени
В нощта (в нощта) , ти и аз, разкъсани и разбити
Кървим в нощта
Заслепени от ярките слънчеви лъчи
Излъчващи се от дву-острите бръсачи (бръснарски ножчета)
Един до друг, тъмнина и светлина
Играят тяхната игра така безстрашно, че сърцата им забиват синхронно
В нощта ние навлизаме, с рани широко отворени
В нощта (в нощта) , ти и аз, разкъсани и разбити
Кървим в нощта и ще се срещнем там
Чакайки края на света
О, нека свърши веднъж
В нощта ние навлизаме, с рани широко отворени
В нощта (в нощта) , ти и аз, разкъсани и разбити
Кървим в нощта (в нощта, в нощта), с обятия широко отворени
Ще ме оставишли тук?