Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбена.
Eх, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твоя аз, далеч ме дръж –
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Ти за мен мечта си остани за цял живот –
може би единствено така докрай ще бъдеш с мен.
Без мечти какво са наш'те дни, какво е любовта?
Целият живот е от мечти роден.
Дори една „Мадона“ от Рембранд,
погледната отблизичко, е грозна.
И целият ѝ гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст –
пръст, в която ний ще легнем с тебе…
(×2):
Ти за мен мечта си остани за цял живот –
може би единствено така докрай ще бъдеш с мен.
Без мечти какво са наш'те дни, какво е любовта?
Целият живот е от мечти роден.