Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж –
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една „Мадона“ от Рембранд,
погледната отблизичко, е грозна.
И целият ѝ гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст –
пръст, в която ний ще легнем с тебе…
Красавице с тъй прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършено в твойте красоти,
не ме допускай близичко до тебе!
Но може би си права! Ах, нима
не е в туй смисълът неразбираем –
очи в очи да видим къс тъма,
картина, образ, вечност и земя,
с която да се примирим накрая.