Не знам как стигнах до това пусто място
Къде бях аз и нито с кого вече не знам
Вчера не можех да си представя
Че накрая ще имам остров само мой.
Разочарован твърде много пъти,
В място където не пристигат писмата
Бях глупак да побързам
Не съм помислил кой ще ме обича на пустинен остров ...
Докато ти не дойде
Кажи ми дали искаш
На моя остров,
Минаваха тук и другите преди
Но аз ги помолих да не остават
Не исках да останат
Нито да се задържат за твърде дълго,
Може би усещал съм
И исках да изчакам само теб!
Не знам как се озовах в твоя свят,
Но аз се влюбих в него и няма да си тръгна.
Ти ме остави в очите си сухи от копнежа,
Ти ме научи да летя спокойно...
Ти ми даде смелост
Да посветя своя живот на себе си,
Цялата си любов на теб,
Ще се радваме на глупости
На остров, който вече никога няма да бъде пуст...
Щастието беше нещо минаващо
Докато ти не дойде
Бях просто скитник в живота си
Докато ти не дойде
Бях увлечен от надеждата
Докато ти не дойде
Любими, най-накрая стигнах сушата
Когато дойде.