Вече нищо не може да възвърне радостта в света му;
бездънни са всичките вълни…
Наблюдавайки сенките по тях,
тихо едвам ѝ прошепва,
че я обича и обожава;
че я обича…
А хаосът, върлуващ в него,
таи своите причини и угризения…
Небето е тъй синьо и ясно
и всеки изминал ден сякаш няма край.
Загубил представа къде да спусне своята котва,
той връща се у дома…
Обича я и я обожава;
да, все още я обича…
Вече нищо не може да възвърне радостта в света му;
бездънни са всички ветрове…
Не му остана друго, освен да наблюдава сенките
в оглушителна тишина…
Обича я и я обожава;
да, обича я…
А хаосът, върлуващ в него,
таи своите причини и угризения…
Небето е тъй синьо и ясно
и всеки изминал ден сякаш няма край.
Загубил безвъзвратно сърцето на една жена,
неговото име смъртта ще понесе със себе си…
А той все още я обича и обожава…
Да, обича я…
Ще продължи да кърви,
докато не срещне смъртта в лицето…
Докато не я срещне в лицето…