Innamoramento [Bulgarian translation]

Ти така и не успя да ме опознаеш,

пренебрегваше живота ми – този манастир; сега

стоя пред една открехната врата,

зееща несигурно,

дори и да започна всичко отначало.

Ти така и не повярва в самотата ми,

пренебрегваше виковете ѝ, острите ѝ очертания, но

в сърцето си имам мъничка нишка –

лунно влакно –

то придържа този диамант, който се рони…

но обича.

Не съм избирала да се случи,

но ето го и него, влюбването –

любов и смърт навярно,

но времето щом спре заради една-единствена дума,

всичко се разширява и отстъпва пред всичко,

и се заражда влюбването –

цялото му могъщество се стоварва върху ни

с надеждата да срещне отзвук.

Ти така и не видя другата страна

отвъд залостените врати на ума ми, затова

зарових надълбоко всичко – съкровищата на миналото,

ранените години.

Не разбираш ли, че трябва да се спра…

Така и повече не погледнах към небето; сега

стоя пред тази открехната врата, но

непознатото погуби повече от едно сърце

и сродната му душа –

надяваме се, очакваме я, бягаме от нея дори,

но пак обичаме.

(×3):

Не съм избирала да се случи,

но ето го и него, влюбването –

любов и смърт навярно,

но времето щом спре заради една-единствена дума,

всичко се разширява и отстъпва пред всичко,

и се заражда влюбването –

цялото му могъщество се стоварва върху ни

с надеждата да срещне отзвук.