Incontro [Bulgarian translation]

Помниш ли първата ни среща?

Онази вечер не се запознах с теб;

запознах се с твоята нежност,

с твоята плахост,

с твоята самота,

с твоето мълчание.

Мислех си, че мога да ти дам единствено тялото си

и че ти желаеш само това.

Ала ти искаше много повече.

Искаше да бъдеш свободен,

и искаше и аз да бъда свободна – „свободна и твоя“.

Наричаше това любов,

а аз ти все ти казвах: „Няма такова нещо, би било твърде хубаво“.

А ти ме гледаше. Усмихваше се. Мълчеше.

И постепенно, не знам защо, започнах вътрешно да се събличам.

За теб.

Бавно опада всяка нелепа мисъл,

всеки страх,

всяко съмнение.

И заедно с тялото ми прегръщаше желанието ми,

пламенността ми, душата ми.

И за пръв път

сведох очи

и се изчервих пред мъж.

И тогава,

съвсем сами,

тъй плахи,

тъй свободни,

обезумели,

дълбоко в мен,

любовници…

Луди за нас,

безразсъдни,

без капка вина,

грешници,

роби на самите нас,

ангели…

И именно заради това всичко ми изглежда толкова нелепо сега.

Естествено, не ми е никак хубаво да те гледам как просто си събираш нещата и се опитваш да избягаш като крадец.

Не те задържам, нали знаеш?

Именно ти ме научи да бъда свободна,

затова сега искам и ти да бъдеш свободен.

Може

да си вземеш

всичко свое,

но нашата среща

я оста̀ви тук,

дълбоко в мен,

дълбоко…