Бях наранена, дълбоко наранена.
Напуснах себе си...
Случайно отново себе си намерих
в моето сърце.
Виж, едно мъничко момиченце
все още там стои.
Не мога да разкажа на това весело дете нещата,
които съм видяла.
Ако не поискам, животът никога повече
не ще може да ме нарани.
Ако не стоя и чакам, годините лесно
не ще ме настигнат.
А вие се дръжте вежливо,
дори и да не е колкото мен.
Аз може би заради това, заради вежливостта,
бях още по-тъжна...