В твоята стая, където времето е спряло,
или се движи според твоите желания.
Ще благоволиш ли утрото да дойде скоро
или ще ме оставиш да лежа тук.
В твоята любима тъмнина,
твоята любима разполовена нощ,
твоето любимо усещане,
твоят любим роб.
В твоята стая, където душите изчезват,
само ти съществуваш тук.
Ще ме заведеш ли до твоето кресло,
или ще ме оставиш да лежа тук?
Твоята любима невинност,
твоята любима награда,
твоята любима усмивка,
твоят любим роб.
Поглъщам жадно всяка твоя дума,
живея от твоето дишане,
чувствам с твоята кожа.
Винаги ли ще съм тук?
В твоята стая твоите изгарящи очи,
карат пламъците да се издигнат.
Ще оставиш ли огъня да изгасне скоро,
Или винаги ще бъда тук?
Твоята любима страст,
Твоята любима игра,
Твоето любимо огледало,
Твоят любим роб.
Поглъщам жадно всяка твоя дума,
Живея от твоето дишане,
чувствам с твоята кожа.
Винаги ли ще съм тук?