In vista della sera [Bulgarian translation]

Нашият

любовен живот

е определен

и естествен –

ни твърде празен, ни препълнен;

някоя и друга непостижима цел не представлява проблем.

Ти бе мъжът, когото

винаги съм обичала –

най-напред като начинаеща,

а сетне и като твоя любима.

Ти бе този, когото щадих най-присърце,

щом зарежеше мъжа у себе си.

И денят ми настъпва със спускането на вечерта –

във мига, в който ти

ми липсваш най-много.

А градът вече е същинско чудо.

Колко е тъмно, колко е сиво!

Светлините сякаш светят над нас.

И денят ми настъпва със спускането на вечерта –

във мига, в който ти

ми липсваш най-много.

В часа, в който си тъй далече,

знам, че нищо не се е променило.

Случва се да се загубя без теб.

Ти бе мъжът, когото

винаги съм обичала –

нежно и всеотдайно,

без да се филмирам.

Ти бе онзи, заради когото действах на своя глава –

ясно и с въображение.

И денят ми приключва със спускането на вечерта –

знам чудесно какво е

мисълта за теб

сред любимия ми град,

изпълнен с отчаяни хора,

които накрая са като двама ни.

Вече денят ми има смисъл в този мой живот,

който живея заради теб,

само заради теб.

И ако някаква мисъл ми хрумне

и почти ме смути,

вече няма значение –

тук важният си само ти.

Сега стоя неподвижно, заслушана

в това, което искам да чуя.

Няма повече,

тук важният си само ти.