Очите му,
втренчени в моите.
Говори тихо, а аз си крия ръцете.
Устните му
докосват парещото ми лице.
Страх ме е от себе си
и се държа здраво,
здраво за волана,
а луната залязва,
по стъклото пламва.
В една ливада аз попаднах
и полата ми се измокри.
В една ливада се търкалях
и полата ми отлетя.
В една ливада,
в една ливада…
Ние двама –
яростна любов;
двама влюбени в нощта заедно с вятъра.
Ни една звезда на небето;
кожата му е бяла.
Искам и не искам,
но вече се предавам.
(×2):
В една ливада аз попаднах
и полата ми се измокри.
В една ливада се търкалях
и полата ми отлетя.
В една ливада… (×4)