В часовете, когато имам нужда от теб... Хех...
Не, теб те няма.
И, макар че протегнах ръка за теб,
ти не прие помощта ми.
През най- страшния ми час,
милостта не грее над мен.
И е студено,
толкова студено,
когато никой не се интересува от теб.
Мислил ли си си някога, че ще се почувствам самотен?
Мислил ли си си някога, че ми е нужна обич?
Мислил ли си си някога да спреш да мислиш за винаги?
Ти си единствения, за когото мога да мисля сега.
Никога няма да разбереш
колко силно се опитвах,
да намеря начин,
по който да накарам и теб да си доволен.
Нещата ще са по- добри,
когато и аз съм си отишъл, мъртъв.
Не се опитвай да ме разбираш -
познавам си те, сигурно си мислиш, че греша.
Ах, но аз живях живота си единствено за теб!
И все пак, ти си замина.
Сега, когато умирам, пак единствено за теб,
цялото ми същество се разкъсва, дишайки името ти.
През всичките си години вярвах, че съм сбъркал някъде.
Но сега знам, че ти сбърка.
Изправи глава,
проясни лицето си,
очите си...
Кажи ми, кой си мислиш, че си в момента?
Вървя.
Вървя, сам, единствен,
вървя към обетованата земя.
Там ще се чувствам по- добре,
но е далече, ... толкова далече.
Вечен живот за мен,
в това съвършено място.
... но първо трябва да умра, за да го достигна.
Моля те, Боже, изпрати ми смъртта!
Времето има навика да краде от нашето лично време.
Самотата не е привилегия единствено на глупците.
Самотен, зова страданието да намали болката си.
Молейки да бъда докосван от теб,
но съм сам, толкова сам, че чак се губя...
Изконсумиран от тъгата си.
Тъга, тъга, тъга...
Няма ли да дойдеш и да ме прегърнеш отново?
Не, ти само се смееш дистанцирано - ха-ха!
Кучи сине!
Всичко, което съм съградил през живота си
е построено върху минали спомени.
Дойде времето, когато всичко трябва да свърши...
Тези хубави минали спомени се изпаряват от мен...