(×2):
Имам земя, която е червена роза,
лято и море, лято и море.
От нестинарките на Странджа
до снежните орли над Вихрен
с едно желание в сърцето
минавам като нощен вихър.
И нося, нося в равнината
морето като вино тежко,
дълбоко под земята, дълбоко под земята
тъгата на една любов човешка.
(×2):
Имам земя, която е червена роза,
лято и море, лято и море.
И неусетно с листопада
над моята земя красива
една звезда зелена пада
във знак, че вечно ще е жива, жива!
(×2):
Имам земя, която е червена роза,
лято и море, лято и море.
Лято и море, лято и море.